здрав

1. Който обладава здраве, не болен.

Здрав човек.
Здраво сърце.

2. Който е силен, як; не се поврежда, стабилен.

Здраво момче.
Здрава кола.
Здрава конструкция.

3. Който не е повреден, не е увреден, не е счупен.

Здрав апарат.
Здрава чаша.

4. Който издава здраве.

Имам здрав вид.

5. Който е добър, полезен за здравето; здравословен.

Здрав климат.
Здрав начин на живот.

6. (преносно) Който е положителен; трезв, реален.

Здрав разум.
Здрав съвет.

7. (преносно) Който е устойчив, морално запазен.

Здраво семейство.

*sъdorvъ праславянски съдравъ старобългарски здрав

старобълг. съдравъ от праслав. *sъdorvъ от sъ (=староинд. su „хубав“) + dorvъ. Сродни думи: лит. derēti „способен съм“, староинд. dharati, dhārayati „държа“, авест. dārayeiti, староперс. dārayāmiy „държи“, старогръц. θρησκέυω „следвам религиозен обичай“, лат. firmus, тох. А tsär „силен“ от ие. *dhrē-

Болен здрав носи

По-слабият помага на по-силния.

Здрава ръка

Силна власт.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана здрав здрава здраво здрави
членувана здравия здравата здравото здравите
с пълен член здравият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне здрав
  • форми здра́ва, здра́во, мн. здра́ви
Източници