наби́т

1. Когото са набили.

2. Здрав, як.

Набит мъж.

3. Гъст, плътен.

Набито платно.

4. Натъпкан, утъпкан.

Набит чувал.
Набито око (имам)

Способност бързо да се забелязва поради опитност.

набитост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набит набита набито набити
членувана набития набитата набитото набитите
с пълен член набитият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне на-бит
  • форми наби́та, наби́то, мн. наби́ти
Източник