Източник
-
наби́т -
1. Когото са набили.
-
2. Здрав, як.
Набит мъж.
-
3. Гъст, плътен.
Набито платно.
-
4. Натъпкан, утъпкан.
Набит чувал.
Набито око (имам)
Способност бързо да се забелязва поради опитност.
набитост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | набит | набита | набито | набити |
| членувана | набития | набитата | набитото | набитите |
| с пълен член | набитият | — | — | — |