е́дър

1. Който има размери, значително по-големи от средните.

Едър кон.
Едра жена.
Едри капки пот.
Едри сълзи.

2. Който притежава значителни материални възможности и собственост в размери, по-големи от стандартните.

Едър земевладелец.

3. Значителен, важен.

Няма едри и дребни факти.

ѩдро старобългарски „скоро“ е́дър

Старобълг. ѩдро 'скоро',ѩдръ 'бърз, буен', ѩдропишьць 'бързописец', оуѩдрити 'бързам'. Сродни думи: старогр. άδρος „голям по размери, пълен, зрял,силен, плътен“ < ИЕ. *satd 'доста, много' (лат.sattis 'достатъчно', нем.satt "пълен,изобилен,пищен,богат", фр. assez. 'достатъчно, доста', -. Срхр. jedar 'едър, здрав', словен. jadrn 'бърз, подвижен, жив', рус. ядрый 'бърз', пол. jedrny 'здрав, силен', jederniec 'ставам силен'. Връзката с ядро вероятно върви по следния път: 'който има зърно, ядро'>'приличен на зърно'> 'твърд, здрав' (аналогично на нем. kernig). В новобълг. значението се развива по следния път: 'бърз'>'силен, як, здрав'>'голям по размери, едър'.

Едра риба

(разговорно) Виден, богат човек.

Едра шарка

(разговорно) Вариола.

Едър добитък

За домашни животни — крава, вол, бивол, кон и други.

Едри пари/монети/банкноти

С по-голяма стойност, цели.

На едро

За покупко-продажба на стоки — в големи количества.

Говоря на едро

(разговорно) Преувеличавам, лъжа.

едро — наречие
едрина — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана едър едра едро едри
членувана едрия едрата едрото едрите
с пълен член едрият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне едър
  • форми е́дра, е́дро, мн. е́дри
Източници