Източник
-
наду́т -
1. Отекъл, подпухнал.
Надута буза.
-
2. Изпълнен с въздух.
Надута топка.
-
3. (преносно) Горд, надменен; сърдит.
- горделив
- горд
- надменен
- възгордял се
- наперен
- наперчен
- високомерен
- арогантен
- пренебрежителен
- нахален
- самонадеян
- нагъл
надутост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | надут | надута | надуто | надути |
| членувана | надутия | надутата | надутото | надутите |
| с пълен член | надутият | — | — | — |