ви́ден

1. Който е достъпен за зрението, забележим.

На видно място.

2. (преносно) Който изпъква над другите; изтъкнат, бележит, личен.

Виден учен.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана виден видна видно видни
членувана видния видната видното видните
с пълен член видният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ви-ден
  • форми ви́дна, ви́дно, мн. ви́дни
Източник