бележи́т

Който се отличава със своите достойнства или постижения; изтъкнат, прочут, именит; забележителен.

Бележит учен.
Бележита дата.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бележит бележита бележито бележити
членувана бележития бележитата бележитото бележитите
с пълен член бележитият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне бе-ле-жит
  • форми бележи́та, бележи́то, мн. бележи́ти
Източник