Източник
-
сла́вен -
1. Който е достоен за слава или се ползва със слава; прочут, знаменит, популярен, известен, бележит, велик.
Славен поет.
-
2. (разговорно) Много добър, приятен, симпатичен.
Славна жена имаш.
славно
— наречие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | славен | славна | славно | славни |
| членувана | славния | славната | славното | славните |
| с пълен член | славният | — | — | — |