Източник
-
удиви́телен -
Който буди удивление; чуден, странен.
Удивителна красота.
Удивителни традиции.
Удивителен знак
(специално) Препинателен знак, поставян в края на изречение, което изразява заповед или чувство.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | удивителен | удивителна | удивително | удивителни |
| членувана | удивителния | удивителната | удивителното | удивителните |
| с пълен член | удивителният | — | — | — |