ди́вен

Който притежава изключителни качества; необикновен, прелестен, чуден. (Ив. Вазов)

Дивни Крали Марко!
Дивна красота.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дивен дивна дивно дивни
членувана дивния дивната дивното дивните
с пълен член дивният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ди-вен
  • форми ди́вна, ди́вно, мн. ди́вни
Източник