-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
ху́бав -
1. Който е с приятен външен вид; красив, очарователен, привлекателен, мил, гиздав.
Хубава мома.
-
2. Който е приятен за сетивата.
Хубава храна.
Хубава миризма.
Хубава песен.
-
3. Който се оценява положително, който притежава достойнства; добър.
Хубаво възпитание.
Хубава постъпка.
Хубаво преживяване.
-
4. Доброкачествен.
Хубаво списание.
Хубав миксер.
-
5. (разговорно) Който е в голям размер или в голямо количество; изобилен.
Хубава реколта.
-
6. За време — който е слънчев, безоблачен, топъл.
Хубав ден.
-
7. (разговорно, иронично) Лош.
Хубава работа!
От новобълг. хоубавъ (ХVІІ в.). Произходът на думата е от новоперс. خوب /xub/ „хубав“ (< иран. *hu-apah- „добродетелен“, срв. авест. huuāpah-, согд. (ман.) xwp „добър“, ст.-инд. svápas- „изкусен, работещ добре“). В български проникнала по всяка вероятност през Средните векове от куман. ghub „хубав“ (CCum.), от нперс.
- доблестен
- внушителен
- представителен
- величествен
- добре сложен
- елегантен
- ясен
- благоприятен
- обещаващ
- с добри перспективи
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | хубав | хубава | хубаво | хубави |
| членувана | хубавия | хубавата | хубавото | хубавите |
| с пълен член | хубавият | — | — | — |