напе́т

Строен, хубав, изправен.

Напета мома.

продължава старобълг. мин. страд. причастие *napętъ „изпънат“, от гл. *napęti, сроден с пъна.

напетост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напет напета напето напети
членувана напетия напетата напетото напетите
с пълен член напетият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне на-пет
  • форми напе́та, напе́то, мн. напе́ти
Източници