Източник
-
стро́ен -
1. Който е висок и елегантен и има хубава стойка.
Стройно момиче.
-
2. Който е добре построен, подреден; премерен, стегнат.
Строен ред.
Стройна реч.
Стройно изречение.
-
3. За звуци — който е чист и ясен; хармоничен.
стройно
— наречие
стройност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | строен | стройна | стройно | стройни |
| членувана | стройния | стройната | стройното | стройните |
| с пълен член | стройният | — | — | — |