стро́ен

1. Който е висок и елегантен и има хубава стойка.

Стройно момиче.

2. Който е добре построен, подреден; премерен, стегнат.

Строен ред.
Стройна реч.
Стройно изречение.

3. За звуци — който е чист и ясен; хармоничен.

стройно — наречие
стройност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана строен стройна стройно стройни
членувана стройния стройната стройното стройните
с пълен член стройният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне стро-ен
  • форми стро́йна, стро́йно, мн. стро́йни
Източник