слаб

1. Който има малка физическа сила, мощ; изтощен, изнемощял, немощен, безсилен, анемичен.

След болестта той е все още слаб.
Слабо растение.

2. Който според ръста си има малка обиколка на тялото; сух, мършав, неохранен.

Слабо момченце.

3. Разклатен, халтав, разслабен.

Слабо здраве.
Слаба връзка.

4. Който се поддава на външни влияния в преценките си, в мнението си; неустойчив, колеблив.

Слаб човек.

5. Който не се отличава с интензивност.

Слаба миризма.
Слаб блясък.
Слаб удар.

6. Малък, незначителен.

Слаба утеха.
Слаб наклон.

7. (преносно) Който не притежава оптимални качества или стойност; лош.

Слаб успех.
Слаб студент.
Слаб лекар.

8. Който е с намалена концентрация; ненаситен, разреден, разводнен. Слабо вино. Слаб разтвор.прил. умал. слабичък, слабичка, слабичко, мн. слабички.

  • в застой
  • малко вероятен
Слаба работа

(разговорно) Малко.

Слабо място

Най-уязвимото място на някого или на нещо.

Слаб ток

(специално) Ток с ниско напрежение.

Социално слаб

Който е с малки доходи; беден.

слабо — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана слаб слаба слабо слаби
членувана слабия слабата слабото слабите
с пълен член слабият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне слаб
  • форми слаба, слабо, мн. слаби
Източник