-
слаб -
1. Който има малка физическа сила, мощ; изтощен, изнемощял, немощен, безсилен, анемичен.
След болестта той е все още слаб.
Слабо растение.
-
2. Който според ръста си има малка обиколка на тялото; сух, мършав, неохранен.
Слабо момченце.
-
3. Разклатен, халтав, разслабен.
Слабо здраве.
Слаба връзка.
-
4. Който се поддава на външни влияния в преценките си, в мнението си; неустойчив, колеблив.
Слаб човек.
-
5. Който не се отличава с интензивност.
Слаба миризма.
Слаб блясък.
Слаб удар.
-
6. Малък, незначителен.
Слаба утеха.
Слаб наклон.
-
7. (преносно) Който не притежава оптимални качества или стойност; лош.
Слаб успех.
Слаб студент.
Слаб лекар.
-
8. Който е с намалена концентрация; ненаситен, разреден, разводнен. Слабо вино. Слаб разтвор.прил. умал. слабичък, слабичка, слабичко, мн. слабички.
(разговорно) Малко.
Най-уязвимото място на някого или на нещо.
(специално) Ток с ниско напрежение.
Който е с малки доходи; беден.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | слаб | слаба | слабо | слаби |
| членувана | слабия | слабата | слабото | слабите |
| с пълен член | слабият | — | — | — |