Източник
-
делика́тен -
1. Който е вежлив при общуване с други хора; тактичен.
Деликатен човек.
-
2. Който има нежна, изящна външност.
Деликатно лице.
-
3. Който е чувствителен към дразнения поради нежността си.
Деликатна кожа.
-
4. Който изисква внимателно, тактично отношение.
Деликатен въпрос.
- проблематичен
- мъчителен
- опасен
- крайно неприятен
деликатност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | деликатен | деликатна | деликатно | деликатни |
| членувана | деликатния | деликатната | деликатното | деликатните |
| с пълен член | деликатният | — | — | — |