мек

1. Който лесно се поддава на натиск, огъване; еластичен.

Мек пух.

2. Който не дразни, а предизвиква приятни усещания.

Мек глас.
Мека светлина.

3. Който не е груб; кротък.

Мек характер.

4. Който е плавен, отмерен.

Меки движения.

5. Топъл, не студен.

Мек средиземноморски климат.

6. Който не съдържа много варовик.

Мека вода.
Мека Гана/Мария

Отстъпчив и мекушав човек.

мекичък — прилагателно име
мекота — съществително име
мекост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мек мека меко меки
членувана мекия меката мекото меките
с пълен член мекият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне мек
  • форми ме́ка, ме́ко, мн. ме́ки
Източник