Източник
-
мек -
1. Който лесно се поддава на натиск, огъване; еластичен.
Мек пух.
-
2. Който не дразни, а предизвиква приятни усещания.
Мек глас.
Мека светлина.
-
3. Който не е груб; кротък.
Мек характер.
-
4. Който е плавен, отмерен.
Меки движения.
-
5. Топъл, не студен.
Мек средиземноморски климат.
-
6. Който не съдържа много варовик.
Мека вода.
Мека Гана/Мария
Отстъпчив и мекушав човек.
мекичък
— прилагателно име
мекота
— съществително име
мекост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | мек | мека | меко | меки |
| членувана | мекия | меката | мекото | меките |
| с пълен член | мекият | — | — | — |