Източник
-
безси́лен -
1. Който няма сили или не изразява сила.
Безсилни са думите да изразят моята скръб.
-
2. Който е лишен от възможност да се справи, да се удовлетвори.
Безсилна злоба.
Тя е безсилна да се справи с дъщеря си.
безсилие
— съществително име
Чувствам своето безсилие.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | безсилен | безсилна | безсилно | безсилни |
| членувана | безсилния | безсилната | безсилното | безсилните |
| с пълен член | безсилният | — | — | — |