безси́лен

1. Който няма сили или не изразява сила.

Безсилни са думите да изразят моята скръб.

2. Който е лишен от възможност да се справи, да се удовлетвори.

Безсилна злоба.
Тя е безсилна да се справи с дъщеря си.
безсилие — съществително име Чувствам своето безсилие.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана безсилен безсилна безсилно безсилни
членувана безсилния безсилната безсилното безсилните
с пълен член безсилният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне без-си-лен
  • форми безси́лна, безси́лно, мн. безси́лни
Източник