Източник
-
уме́рен -
1. За човек — който не е краен по характер, по възгледи.
Умерен във възгледите си.
Умерен в исканията си.
-
2. Който е среден; посредствен.
Умерено натоварване.
Умерен ход.
Умерена температура.
умереност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | умерен | умерена | умерено | умерени |
| членувана | умерения | умерената | умереното | умерените |
| с пълен член | умереният | — | — | — |