уме́рен

1. За човек — който не е краен по характер, по възгледи.

Умерен във възгледите си.
Умерен в исканията си.

2. Който е среден; посредствен.

Умерено натоварване.
Умерен ход.
Умерена температура.
умереност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана умерен умерена умерено умерени
членувана умерения умерената умереното умерените
с пълен член умереният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне уме-рен
  • форми уме́рена, уме́рено, мн. уме́рени
Източник