търпи́м

Който може да се търпи; поносим.

търпимост — съществително име Религиозна търпимост.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана търпим търпима търпимо търпими
членувана търпимия търпимата търпимото търпимите
с пълен член търпимият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне тър-пим
  • форми търпи́ма, търпи́мо, мн. търпи́ми
Източник