разу́мен

1. Който има разум.

Човекът е разумно същество.

2. Който появява разум в действията си; благоразумен.

Трябва да бъдеш разумен и да не отиваш там.

3. В който има разум.

Разумни приказки.
разумност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разумен разумна разумно разумни
членувана разумния разумната разумното разумните
с пълен член разумният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ра-зу-мен
  • форми разумна, разумно, мн. разумни
Източник