Източник
-
разу́мен -
1. Който има разум.
Човекът е разумно същество.
-
2. Който появява разум в действията си; благоразумен.
Трябва да бъдеш разумен и да не отиваш там.
-
3. В който има разум.
Разумни приказки.
- навременен
- уместен
- добре обмислен
разумност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | разумен | разумна | разумно | разумни |
| членувана | разумния | разумната | разумното | разумните |
| с пълен член | разумният | — | — | — |