навре́менен

Който става, когато е необходимо, в нужния момент; актуален.

Навременна помощ.
навременност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навременен навременна навременно навременни
членувана навременния навременната навременното навременните
с пълен член навременният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне нав-ре-ме-нен
  • форми навре́менна, навре́менно, мн. навре́менни
Източник