Източник
-
навре́менен -
Който става, когато е необходимо, в нужния момент; актуален.
Навременна помощ.
навременност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | навременен | навременна | навременно | навременни |
| членувана | навременния | навременната | навременното | навременните |
| с пълен член | навременният | — | — | — |