си́гурен

1. Който е уверен в нещо; убеден.

Сигурен съм, че ще успееш.

2. Който не е изложен на опасност или риск.

Сигурна работа.
Сигурен път.

3. Който изразява увереност, убеденост, твърдост.

Сигурни движения.

4. Който е неизбежен; неминуем.

Всичко вървеше към сигурен провал.

5. На когото може да се разчита; надежден.

Имам там сигурен приятел.
Органи на сигурността

Специализирани органи за защита на държавната сигурност и тайна.

сигурност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сигурен сигурна сигурно сигурни
членувана сигурния сигурната сигурното сигурните
с пълен член сигурният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне си-гу-рен
  • форми сигурна, сигурно, мн. сигурни
Източник