Източник
-
си́гурен -
1. Който е уверен в нещо; убеден.
Сигурен съм, че ще успееш.
-
2. Който не е изложен на опасност или риск.
Сигурна работа.
Сигурен път.
-
3. Който изразява увереност, убеденост, твърдост.
Сигурни движения.
-
4. Който е неизбежен; неминуем.
Всичко вървеше към сигурен провал.
-
5. На когото може да се разчита; надежден.
Имам там сигурен приятел.
- гарантиран
- обезпечен
- защитен
- в безопасност
Органи на сигурността
Специализирани органи за защита на държавната сигурност и тайна.
сигурност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | сигурен | сигурна | сигурно | сигурни |
| членувана | сигурния | сигурната | сигурното | сигурните |
| с пълен член | сигурният | — | — | — |