Източник
-
ве́рен -
1. Предан, привързан, лоялен.
Верен приятел.
Кучето е най-верният приятел на човека.
-
2. Който съответства на истината; правилен, точен.
Вярно решение.
-
3. Последователен в действията и характера си.
Останах верен на идеята.
Верен на себе си.
-
4. На когото може да се вярва; сигурен, надежден.
Верен източник.
-
5. Безгрешен, безпогрешен.
Верен изстрел.
Верен усет.
вярно
— наречие
вярност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | верен | вярна | вярно | верни |
| членувана | верния | вярната | вярното | верните |
| с пълен член | верният | — | — | — |