1.

твърд

1. Който не променя формата и размера си.

Твърдо вещество.

2. Който не се променя лесно при натиск; корав.

Камъкът е твърд.
Твърд хляб.

3. Който трудно се обработва.

Мраморът е твърд.

4. (преносно) Който не се поддава на въздействия отвън; решителен, смел, непоколебим.

Твърд човек.
Твърди възгледи.
Твърдо решение.

5. (преносно) Който е проява на непоколебимост, решителност, смелост.

Твърд поглед.
Твърда походка.

6. (преносно) Който не се променя често, който е сравнително устойчив; стабилен.

Твърда заплата.
Твърд курс на долара.

*tvьrdъ праславянски твърд

Твърд електорат

Постоянен, непроменлив електорат, който винаги гласува за своята партия или за своя политик.

Твърда вода

Варовита вода.

твърдо — наречие
твърдост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана твърд твърда твърдо твърди
членувана твърдия твърдата твърдото твърдите
с пълен член твърдият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне твърд
  • форми твъ́рда, твъ́рдо, мн. твъ́рди
Източници

2.

твърд

(остаряло) Твърдина, крепост.

*tvьrdь праславянски твърд

Земна твърд

Земя.

Небесна твърд

Небе.

  • съществително име, женски род
  • форми твърдта́, само ед.
Източници