отсе́чен

1. Който е отделен чрез отсичане.

Отсечено дърво.

2. (преносно) Рязък, отривист.

Отсечен ход.

3. Стръмен, почти отвесен.

Отсечена скала.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отсечен отсечена отсечено отсечени
членувана отсечения отсечената отсеченото отсечените
с пълен член отсеченият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне от-се-чен
  • форми отсе́чена, отсе́чено, мн. отсе́чени
Източник