Източник
-
отсе́чен -
1. Който е отделен чрез отсичане.
Отсечено дърво.
-
2. (преносно) Рязък, отривист.
Отсечен ход.
-
3. Стръмен, почти отвесен.
Отсечена скала.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | отсечен | отсечена | отсечено | отсечени |
| членувана | отсечения | отсечената | отсеченото | отсечените |
| с пълен член | отсеченият | — | — | — |