кра́тък

1. Който е непродължителен, малък по време.

Кратък разговор.
Кратко пътуване.

2. Който е сбит, накратко изложен.

Кратък курс.

3. За разстояние — което е късо, неголямо.

Кратко разстояние.
Кратък път.

кратъкыи старобългарски кра́тък

ст.-бълг. кратъкыи βραχύς (Гр. Наз. ХІ в., Сим. сб. 1073 г.). Праслав. *kortъkъ, с първоначално значение „отрязан“, сродна с *kortъ „път“, първоначално „резка (на рабош)“ в ст.-бълг. кратъ, три краты „три пъти“, съто кратъ „сто пъти“ (Зогр., Мар. Асем., Син. пс., Син. тр., Супр., Добрейшово ев.), сърбохърв. двакрат „два пъти“, трикрат „три пъти“, за први крат „за първи път“, словен. krat „път“, чеш. dvakrát „два пъти“, třikrát „три пъти“, слов. krát „път“, пол. dwakroć „два пъти“, trzykroć „три пъти“, г.-луж. -kroć „път“, д.-луж. -krot „път“. За значението виж рус. раз „път“ от резать „режа“. Сродни форми: ст.-бълг. чрѣсти, чрьтѫ „режа“, лит. kirsti, kertu „чукам“, kartas „път“, kartà „ред, поколение“, латв. vin-kart „веднъж“, div-kart „два пъти“, ст.-инд. sakṛt „веднъж“, корен ИЕ *kert-/*kṛt-.

краткост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кратък кратка кратко кратки
членувана краткия кратката краткото кратките
с пълен член краткият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне кра-тък
  • форми кра́тка, кра́тко, мн. кра́тки
Източници