1.

къс

1. Отрязано, отсечено, отчупено, откъснато неголямо парче от нещо.

Къс хартия.
Къс месо.
Къс дърво.

2. (рядко) Бройка от еднородни предмети.

Двайсет къса цигари.

*kǫsъ праславянски кѫсъ през старобългарски къс

За къс хляб (работя)

За най-насъщни средства за живот.

късче — съществително име Късчета готвено месо.
единствено число множествено число
нечленувана къс късове
членувана къса късовете
с пълен член късът —
бройна форма къса
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне къс
  • форми къ́сът, къ́са, мн. къ́сове, (два) къ́са
Източници

2.

къс

1. Който не е голям на дължина.

Къса пръчка.
Къси крака.

2. Който е сбит, кратък.

Къса почивка.
Късо пътуване.
  • прилагателно име
  • форми къ́са, къ́со, мн. къ́си
Източници