-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
дял -
1. Част от нещо цяло, резултат на разделяне.
Дял от имот.
-
2. Отделна част от книга, наука, закон и други.
Дял първи.
Граматиката е дял от науката за езика.
-
3. (специално) Внесен от някого капитал в акционерно дружество и подобни, който носи съответстваща печалба.
-
4. (преносно, само единствено число) Орис, съдба.
Такъв бил делът ми.
дѣлъ старобългарски дял
старобълг. дѣлъ μέρις (Григ. Наз. XI в.) от праслав. *dělъ, което служи за основа на гл. *děliti „деля“, произлиза от корен *dhoil-, със съответстия в лит. dailyti, dailiau „разделям“ и герм. *dailaz (гот. dails, ст.-в.-нем. teil, ст.-англ. dæl, нем. Teil „част, дял“) Връзката със старогр. δαίομαι „разпределям“ < *deh2-i- е невъзможна, освен ако не се допусне, че герм. *dailaz „част, дял“ е слав. заемка, което е малко вероятно. Вероятно се касае за северноевропейска субстратна дума *dhail-, заета в герм., слав. и лит.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | дял | дялове |
| членувана | дяла | дяловете |
| с пълен член | дялът | — |
| бройна форма | дяла |
|---|