дял

1. Част от нещо цяло, резултат на разделяне.

Дял от имот.

2. Отделна част от книга, наука, закон и други.

Дял първи.
Граматиката е дял от науката за езика.

3. (специално) Внесен от някого капитал в акционерно дружество и подобни, който носи съответстваща печалба.

4. (преносно, само единствено число) Орис, съдба.

Такъв бил делът ми.

дѣлъ старобългарски дял

старобълг. дѣлъ μέρις (Григ. Наз. XI в.) от праслав. *dělъ, което служи за основа на гл. *děliti „деля“, произлиза от корен *dhoil-, със съответстия в лит. dailyti, dailiau „разделям“ и герм. *dailaz (гот. dails, ст.-в.-нем. teil, ст.-англ. dæl, нем. Teil „част, дял“) Връзката със старогр. δαίομαι „разпределям“ < *deh2-i- е невъзможна, освен ако не се допусне, че герм. *dailaz „част, дял“ е слав. заемка, което е малко вероятно. Вероятно се касае за северноевропейска субстратна дума *dhail-, заета в герм., слав. и лит.

дялов — прилагателно име Дялово участие.
единствено число множествено число
нечленувана дял дялове
членувана дяла дяловете
с пълен член дялът —
бройна форма дяла
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне дял
  • форми делъ́т, дела́, мн. дя́лове, (два) дя́ла
Източници