но́рма

1. Правило, канон, установен ред, узаконено положение.

Езикова норма.

2. Установена средна стойност за нещо.

Дневна норма в производството.

Думата е с латински произход, от лат. norma, но в българския е навлязла чрез посредничеството на френския – фр. norme, руския – рус. норма, или немския – нем. Norm (неуточнено).

единствено число множествено число
нечленувана норма норми
членувана нормата нормите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне нор-ма
  • форми мн. но́рми
Източници