ред

1. Разположени в права линия същества или еднородни предмети, знаци.

Застани в реда си!
Купувам си билет за десети ред.
Редове на писмо.

2. Хоризонтална ивица, пласт.

Плета няколко реда бръчкол и после започвам плетката.

3. (само единствено число) Време за осъществяване на нещо.

Дойде редът ми да вляза при лекаря.
Ред му е да има внуци.

4. Последователност.

По азбучен ред.

5. Значителен брой от последователно следващи еднородни неща; редица. И

мам ред причини да не дойда.
Написани са ред произведения на тази тема.

6. Следващи едно след друго във времето събития; поредица, низ, върволица.

В този ред трябва да поставим и тяхната сватба.

7. (само единствено число) Правилно, установено състояние, разположение на нещо.

Поддържам реда в къщата.
Документите са в ред.

8. (само единствено число) Правила, по които се извършва нещо.

По съдебен ред.
Установен ред за гласуване.

9. (само единствено число) Строй, режим.

Държавен ред.

10. (само множествено число) Състав.

В редовете на стачниците настъпи смут.

рѩдъ старобългарски ред

старобълг. рѩдъ. Сродни думи: лит. rindа „ред, линия“, латв. riņdа „ред, линия“, rist, riedu „подреждам“, ирл. rann „част, стих“ старобълг. рѩдъ > унг. rend.

На дневен ред

Който непосредствено предстои.

Чета между редовете

Схващам, долавям скрития смисъл.

В реда на нещата

Нормално, естествено (нещо).

единствено число множествено число
нечленувана ред редове
членувана реда редовете
с пълен член редът —
бройна форма реда
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ред
  • форми редът, реда, мн. редове, (два) реда
Източници