вери́га

1. Скачени една за друга железни брънки, колелца; синджир.

2. Ред, линия от хора или от еднородни предмети, разположени един до друг.

Разполагаме се във верига.
Предавам по веригата.
Верига от растения.
Планинска верига.
Бойна верига.

3. (преносно) Низ от повтарящи се еднакви или подобни явления, прояви.

Верига от престъпления.
Верига от грешки.

4. (остаряло, обикн множествено число) Окови.

Оковавам във вериги.
Слягам му вериги.

5. (специално) Приспособление за автомобилни гуми за подобряване на проходимостта при сняг, против боксуване.

6. (специално) В химията — последователност от еднакви атоми.

Въглеродни вериги.

верига старобългарски вери́га

старобълг. верига άλυσις (Супр.), цслав. веруга - сръб. верига, слов. veriga. Колебанието i/u сочи по-скоро неслав. произход - вероятно тюркски: тюрко-бълг. *werüg ~ старотюрк. örük, örk „юзда; въже, капистра (за връзване на животни о кол)“, кирг. өрөө „букаи, обхващащи предните и задните крака на коня“, өрүү „плетене“, което съответства на монг. örügen „букаи“.

Верижна реакция

(специално) В химията — всяка самоподдържаща се молекулна или ядрена реакция, продуктите от която предизвикват ново взаимодействие.

Гъсенична верига

Широка метална лента, която опасва колелата на тежки машини (трактор, булдозер, танк и подобни).

Електрическа верига

(специално) Във физиката — затворена система, по която тече електрически ток.

верижен — прилагателно име Верижно производство.
единствено число множествено число
нечленувана верига вериги
членувана веригата веригите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ве-ри-га
  • форми мн. вери́ги
Източници