-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
вери́га -
1. Скачени една за друга железни брънки, колелца; синджир.
-
2. Ред, линия от хора или от еднородни предмети, разположени един до друг.
Разполагаме се във верига.
Предавам по веригата.
Верига от растения.
Планинска верига.
Бойна верига.
-
3. (преносно) Низ от повтарящи се еднакви или подобни явления, прояви.
Верига от престъпления.
Верига от грешки.
-
4. (остаряло, обикн множествено число) Окови.
Оковавам във вериги.
Слягам му вериги.
-
5. (специално) Приспособление за автомобилни гуми за подобряване на проходимостта при сняг, против боксуване.
-
6. (специално) В химията — последователност от еднакви атоми.
Въглеродни вериги.
верига старобългарски вери́га
старобълг. верига άλυσις (Супр.), цслав. веруга - сръб. верига, слов. veriga. Колебанието i/u сочи по-скоро неслав. произход - вероятно тюркски: тюрко-бълг. *werüg ~ старотюрк. örük, örk „юзда; въже, капистра (за връзване на животни о кол)“, кирг. өрөө „букаи, обхващащи предните и задните крака на коня“, өрүү „плетене“, което съответства на монг. örügen „букаи“.
(специално) В химията — всяка самоподдържаща се молекулна или ядрена реакция, продуктите от която предизвикват ново взаимодействие.
Широка метална лента, която опасва колелата на тежки машини (трактор, булдозер, танк и подобни).
(специално) Във физиката — затворена система, по която тече електрически ток.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | верига | вериги |
| членувана | веригата | веригите |