ско́ба

1. Метална пръчка със завити от двете страни краища, която свързва, скрепява две части.

2. Приспособление от извити метални ленти и пластмаса, което се използва в стоматологията за изправяне на криви челюсти или зъби; шина.

3. (обикн множествено число) Препинателен или математически знак, който се състои от две заоблени или пречупени черти, поставяни в началото и в края на израз.

Малки скоби.
Средни скоби.

Близки съответствия: сръб.-цслав. скоба fibula, сърбохърв. скоба, словен. skobа, чеш. skoba, слов. skoba „планка, скоба“, пол. skobel, skóbl, род. п. skobla, д.-луж. skobla „мандало“, рус., укр. скоба. Праслав. *skoba, сродна с лит. kabė, kablys „кука“, латв. kablis „кука“, лит. kibti, kimbu „зацепвам“.

В/между скоби

Между другото.

Отварям скоба/скоби

Казвам нещо странично.

Откривам скоба/скоби

Казвам нещо странично.

скобка — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана скоба скоби
членувана скобата скобите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ско-ба
  • форми мн. скоби
Източници