вене́ц

1. Изплетен кръг от цветя и клонки за украса.

2. Коронка за венчавка, която се слага върху главите на булката и годеника.

3. Изработено от метал или нарисувано сияние около главата на светец в икона.

4. (преносно) Успешен завършек на трудно и значително дело или най-доброто постижение в някоя дейност.

Този роман е венец в творчеството му.

5. (специално) Месестата обвивка на челюстта при корените на зъбите.

Венците ме болят.

6. (техника) Зъбчато колело.

7. (диалектно) Наниз, сплит от лук и др.

*věnьcь праславянски вене́ц

  • венче
  • панделка за глава
  • малка диадема
Лавров венец

Венец за награда, в знак на прослава.

Трънен венец

Мъка, страдание.

единствено число множествено число
нечленувана венец венци
членувана венеца венците
с пълен член венецът —
бройна форма венеца
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ве-нец
  • форми мн. венци́, (два) вене́ца
  • област техника →
Източници