Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Почетна известност с признаване заслугите, уменията на някого, заради които се ползва с уважение; популярност.
Славата и на добра певица се носи по света.
2. Популярно мнение за някого, съдържащо обществена оценка за проявите му, за морала му; репутация.
Лоша слава.
3. Това, което предизвиква гордост; знаменитост, бележитост.
Нашата архитектурна слава е ханът “Хаджи Николи”.
4. Одобрителен емоционален възглас.
Слава на падналите за свободата на Родината!
*slàva праславянски сла́ва
Възклицание, изразяващо задоволство от изхода на нещата.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | слава | слави |
| членувана | славата | славите |