сла́ва

1. Почетна известност с признаване заслугите, уменията на някого, заради които се ползва с уважение; популярност.

Славата и на добра певица се носи по света.

2. Популярно мнение за някого, съдържащо обществена оценка за проявите му, за морала му; репутация.

Лоша слава.

3. Това, което предизвиква гордост; знаменитост, бележитост.

Нашата архитектурна слава е ханът “Хаджи Николи”.

4. Одобрителен емоционален възглас.

Слава на падналите за свободата на Родината!

*slàva праславянски сла́ва

Слава богу

Възклицание, изразяващо задоволство от изхода на нещата.

единствено число множествено число
нечленувана слава слави
членувана славата славите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне сла-ва
  • форми само ед.
Източници