-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
и́ме -
1. Наименование на човек от раждането му.
Името му е Иван.
Как ти е името, момче?
-
2. Наименование на животно.
Едната котка има име Джина, другата Хана, а малкото коте — Едгар.
-
3. Собствено название на географски, исторически и др. обекти.
Името на града е Плевен.
Тази планета е с име Луна.
-
4. Название на нещо.
Името на болестта не ми е известно.
-
5. Обществено мнение за човек; репутация.
Имам добро име.
Той е голямо име в науката.
-
6. (специално) В граматиката — граматически класове от думи за означаване на предмети, качества или количества.
Съществително име.
Числително име.
имѧ старобългарски и́ме
старобълг. имѧ, род. п. имене. Праслав. *jьmę < *in-men. Обща ИЕ форма: старопрус. emmens, род. п. еmnеs, ирл. ainm, старогр. ὄνομα, арм. anun, староинд. nāma, авест., староперс. nāman-, лат. nōmen, гот. namō, тохар. А ñоm, В ñеm „име“.
- служебна характеристика
- минало
Заради; за честта на.
Създава се мнение за мене, че съм някакъв.
Името, дадено при раждането.
Името на фамилията.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | име | имена |
| членувана | името | имената |