и́ме

1. Наименование на човек от раждането му.

Името му е Иван.
Как ти е името, момче?

2. Наименование на животно.

Едната котка има име Джина, другата Хана, а малкото коте — Едгар.

3. Собствено название на географски, исторически и др. обекти.

Името на града е Плевен.
Тази планета е с име Луна.

4. Название на нещо.

Името на болестта не ми е известно.

5. Обществено мнение за човек; репутация.

Имам добро име.
Той е голямо име в науката.

6. (специално) В граматиката — граматически класове от думи за означаване на предмети, качества или количества.

Съществително име.
Числително име.

имѧ старобългарски и́ме

старобълг. имѧ, род. п. имене. Праслав. *jьmę < *in-men. Обща ИЕ форма: старопрус. emmens, род. п. еmnеs, ирл. ainm, старогр. ὄνομα, арм. anun, староинд. nāma, авест., староперс. nāman-, лат. nōmen, гот. namō, тохар. А ñоm, В ñеm „име“.

В името на (някого)

Заради; за честта на.

Излиза/излезе ми име (на някакъв)

Създава се мнение за мене, че съм някакъв.

Лично име

Името, дадено при раждането.

Фамилно име

Името на фамилията.

единствено число множествено число
нечленувана име имена
членувана името имената
  • съществително име, среден род
  • пренасяне име
  • форми мн. имена́
Източници