сме́тка

1. Изчисление, пресмятане.

Направих сметка — струва много скъпо.

2. Изразходена сума, обикновено в ресторант или за услуга.

Правя голяма сметка в ресторанта.

3. (специално) В банковото дело — операции, образуващи една партида в баланса.

4. (преносно) Изложение, отчет за приходи, разходи, за някакви отношения, общи дела.

Давам сметка.

5. (преносно, разговорно) Неуредени отношения (финансови и други).

Уреждам си старите сметки.

6. Разходи, приходи на човек, предприятие и други.

7. (преносно) Изгода, облага.

Имам сметка от този човек.
Нямам никаква сметка да стоя тук с часове.

8. Пресмятане, предвиждане, разсъдливост.

Правя си сметка за парите.
Правя си сметка какво как да направя.
Разчиствам/разчистя си сметките (с някого)

Разплащам се; уреждам отношенията си.

Разчиствам/разчистя си сметките (с някого)

(преносно) Отмъщавам; унищожавам, убивам някого.

Давам/дам сметка

Давам отчет, обяснение за разходи, за отношения.

Давам/дам си сметка

Осъзнавам, разбирам.

Държа сметка (на някого)

Искам обяснения, отговорност.

Имам/нямам сметка

Изгодно ми е/не ми е изгодно.

Търся сметка (от някого)

Искам обяснение, отговорност.

Сметка без кръчмар

(разговорно) План без мнението на този, от когото зависи осъществяването му.

единствено число множествено число
нечленувана сметка сметки
членувана сметката сметките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне смет-ка
  • форми мн. сметки
Източник