-
но́мер -
1. Поредно число на предмет, което означава мястото му в редица еднородни предмети.
Апартамент номер 5.
Регистрационен номер на автомобила.
-
2. Размер, големина на предмети — облекло, дрехи и други.
Обувки 38 номер.
-
3. Самостоятелно изпълнявана част от представление, спектакъл и други.
Най-интересният номер е номерът на акробатите.
-
4. (преносно, разговорно) Хитро замислена постъпка, подигравка или шега.
Решиха да му направят номер.
-
5. Табела или лист, на който е записано поредно число.
Номерът е паднал някъде.
Дайте ми номер за лекаря.
(разговорно) Извършвам нещо формално.
(разговорно) Съзнателно устройвам лоша шега на някого.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | номер | номера |
| членувана | номера | номерата |
| с пълен член | номерът | — |
| бройна форма | номера |
|---|