но́мер

1. Поредно число на предмет, което означава мястото му в редица еднородни предмети.

Апартамент номер 5.
Регистрационен номер на автомобила.

2. Размер, големина на предмети — облекло, дрехи и други.

Обувки 38 номер.

3. Самостоятелно изпълнявана част от представление, спектакъл и други.

Най-интересният номер е номерът на акробатите.

4. (преносно, разговорно) Хитро замислена постъпка, подигравка или шега.

Решиха да му направят номер.

5. Табела или лист, на който е записано поредно число.

Номерът е паднал някъде.
Дайте ми номер за лекаря.
Отбивам номера

(разговорно) Извършвам нещо формално.

Скроявам номер

(разговорно) Съзнателно устройвам лоша шега на някого.

номерче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана номер номера
членувана номера номерата
с пълен член номерът —
бройна форма номера
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне но-мер
  • форми мн. номера́, (два) но́мера
Източник