то́чка

1. (специално) В математиката — понятие, получено чрез абстракция от представата за малък материален обект.

Точка в пространството.
В една точка на правата.

2. Малко кръгло изображение.

Черна точка.
Червена точка.
Плат на точки.

3. Място в пространството, на земята; пункт.

Известен е във всяка точка на планетата.
Познавам всяка точка от тази местност.

4. (специално) В граматиката — препинателен знак за край на изречение, при съкращаване и други.

5. (специално) Предел, при който едно състояние се заменя с друго.

Точка на кипене.
Точка на замръзване.
Критична точка.

6. Част от план, текст и други.

Първа точка.

7. В спорта — израз на преимущество, на успех при състезание.

Изходна точка

Място или състояние, откъдето започва движение, развитие.

Кулминационна точка

Връхна точка в някакво развитие.

Мъртва точка

Състояние на застой, безизходица.

Слагам/сложа точка (на нещо)

Приключвам с нещо.

Печеля точки

(жаргонно) Печеля уважение, положение.

единствено число множествено число
нечленувана точка точки
членувана точката точките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне точ-ка
  • форми мн. то́чки
Източник