це́нтър

1. Точка, която е еднаквоотдалечена от всички точки на окръжност или кълбо.

2. Средна част на нещо.

В центъра на Европа.
В центъра на пустинята.
В центъра на града са разположени административните сгради.

3. Място, където е съсредоточено нещо; важен пункт.

Културен център.
Велико Търново е един от университетските центрове.
Областен център.

4. Група нервни клетки, които регулират някаква дейност в организма.

Дихателен център.
Център на речта.

5. Основна, важна тема на разговор или творба.

6. Играчи, които организират нападението в някои колективни спортове.

7. Партийни групировки с умерена политика без ляв или десен уклон.

Център на тежестта

Точка в тяло, в която най-силно действа земното привличане.

Център на тежестта

(преносно) Най-важното, същността.

Център на внимание

Лице, явление или предмет, върху които е съсредоточено вниманието.

единствено число множествено число
нечленувана център центрове
членувана центъра центровете
с пълен член центърът —
бройна форма центъра
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне цен-тър
  • форми мн. це́нтрове, (два) це́нтъра
Източник