1.

среда́

1. Място или точка, еднакво отдалечени от краищата на цялото.

В средата на стаята.
Среда на пръчка.

2. Момент, еднакво отдалечен от началото и края на определен период.

В средата на века.

3. Вътрешната мека част на хляб, пита и други.

Обичам да ям среда.

4. Произволен промеждутъчен момент в развитието на нещо.

По средата на разходката тя го изостави.

*serda праславянски срѣда през старобългарски среда́

среди — множествено число
единствено число множествено число
нечленувана среда среди
членувана средата средите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне сре-да
  • форми само ед.
Източници

2.

среда́

1. (само единствено число) Постоянно обкръжение на живите организми, съвкупност от природни и социални условия на живот; обстоятелства, обстановка.

Екологически чиста среда.
Географска среда.

2. Колективът, сред който човек живее, с който е свързан според професията, интересите, идеите си и други подобни.

Общувал съм с хора от различна среда.

3. Част от обществото, обединена от професионален, идеен и др. мотив.

Представители на различни среди.

4. (само единствено число) Пространство.

Среда на развитие на бактерии.

*serda праславянски срѣда през старобългарски среда́

единствено число множествено число
нечленувана среда среди
членувана средата средите
  • съществително име, женски род
  • форми мн. среди
Източници