обстоя́телство

1. Явление, което съпътства някакъв факт.

2. (само множествено число) Условия, определящи съществуването на нещо.

По стечение на обстоятелствата.

3. (специално) В граматиката — обстоятелствено пояснение.

предлог старобългарски обстоя́телство

От старобългарския предлог объ, който употребен с местен падеж има значение на „около, в близост до, в околност на“, и производното съществително „стоятелство“ от глагола стоꙗти. Сравни с английската дума circumstance и старофренската circonstance, които са от латинските circum за „около“ и stantia за „стоене“, изведено от глагола stō, който пък има общ корен със старобългарския стоꙗти.

единствено число множествено число
нечленувана обстоятелство обстоятелства
членувана обстоятелството обстоятелствата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне об-с-то-я-тел-с-т-во
  • форми мн. обстоя́телства
Източници