-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
обстоя́телство -
1. Явление, което съпътства някакъв факт.
-
2. (само множествено число) Условия, определящи съществуването на нещо.
По стечение на обстоятелствата.
-
3. (специално) В граматиката — обстоятелствено пояснение.
предлог старобългарски обстоя́телство
От старобългарския предлог объ, който употребен с местен падеж има значение на „около, в близост до, в околност на“, и производното съществително „стоятелство“ от глагола стоꙗти. Сравни с английската дума circumstance и старофренската circonstance, които са от латинските circum за „около“ и stantia за „стоене“, изведено от глагола stō, който пък има общ корен със старобългарския стоꙗти.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | обстоятелство | обстоятелства |
| членувана | обстоятелството | обстоятелствата |