ра́бота

1. Физическа или умствена дейност за произвеждането на нещо; труд, занятие.

Домакинска работа.

2. Професия, длъжност, занятие.

Без работа съм.

3. Продукт, резултат от труда; творба.

Научна работа.
Качествена работа.

4. Задача, упражнение на учащи се.

Домашна работа.

5. Начинът, по който се изработва или прави нещо, за да има свои специфични особености.

Изпипана работа.

6. (разговорно, само множествено число) Вещи, неща.

Всичките му работи са тук.

7. (преносно, разговорно) Положение, обстоятелства, дела, политическа или икономическа ситуация и други.

Работите не са добре.
Министерство на вътрешните работи.
Божа работа

Не зависи от мен.

Вятър работа

За нещо без стойност, със съмнителна стойност.

Гледай си работата!

Не се тревожи.

Гледай си работата!

(грубо) Не се меси в чужди работи.

Гледам си работата

Работя съвестно.

Голяма работа

Известен, издигнат човек.

Голяма работа

Възклицание за изразяване на пренебрежение, отрицание; какво от това.

Загубена работа

Възклицание за изразяване на:

Загубена работа

Недоверие, съмнение във възможностите на някого или на нещо.

Загубена работа

Недоволство.

Не ми е чиста работата

Имам вина, крия свое провинение.

Не ти е работа

Възклицание за изразяване на:

Не ти е работа

Възхищение от нещо.

Не ти е работа

Недоволство, неодобрение.

Опичам си работата

Подготвям всичко така, че да успея.

Пораства ми работата

Издигам се в обществото (материално или служебно).

Празна работа

Нещо без стойност.

Празна работа

Възклицание за недоверие, съмнение.

Слаба работа

Малко.

Хубава работа

Възклицание за израз на недоволство, неприятна изненада.

Чиста работа

Изключителен, много добър.

Чиста работа

Отлично, много добре.

единствено число множествено число
нечленувана работа работи
членувана работата работите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ра-бо-та
  • форми мн. работи
Източник