-
ра́бота -
1. Физическа или умствена дейност за произвеждането на нещо; труд, занятие.
Домакинска работа.
-
2. Професия, длъжност, занятие.
Без работа съм.
-
3. Продукт, резултат от труда; творба.
Научна работа.
Качествена работа.
-
4. Задача, упражнение на учащи се.
Домашна работа.
-
5. Начинът, по който се изработва или прави нещо, за да има свои специфични особености.
Изпипана работа.
-
6. (разговорно, само множествено число) Вещи, неща.
Всичките му работи са тук.
-
7. (преносно, разговорно) Положение, обстоятелства, дела, политическа или икономическа ситуация и други.
Работите не са добре.
Министерство на вътрешните работи.
- действие
- опериране
- манипулация
- изпълнение
- задвижване
- начин на управление
- насрочена среща
- покана
- ангажимент
- наемане на работа
- усилия
- тежка работа
Не зависи от мен.
За нещо без стойност, със съмнителна стойност.
Не се тревожи.
(грубо) Не се меси в чужди работи.
Работя съвестно.
Известен, издигнат човек.
Възклицание за изразяване на пренебрежение, отрицание; какво от това.
Възклицание за изразяване на:
Недоверие, съмнение във възможностите на някого или на нещо.
Недоволство.
Имам вина, крия свое провинение.
Възклицание за изразяване на:
Възхищение от нещо.
Недоволство, неодобрение.
Подготвям всичко така, че да успея.
Издигам се в обществото (материално или служебно).
Нещо без стойност.
Възклицание за недоверие, съмнение.
Малко.
Възклицание за израз на недоволство, неприятна изненада.
Изключителен, много добър.
Отлично, много добре.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | работа | работи |
| членувана | работата | работите |