труд

1. (само единствено число) Целесъобразна човешка дейност, свързана със създаване на материални и духовни ценности.

Умствен труд.
Разделение на труда.

2. (само единствено число) Работа, занятие, занимание.

Нощен труд.
Заплащане според труда.

3. (само единствено число) Усилие, напрежение.

Туристите с труд вървяха по стръмната пътека.

4. (само единствено число) Резултатът от работа и полученото за нея.

Живее от моя труд.

5. Научна работа; книга, публикация.

Научни трудове.

троудъ старобългарски труд

старобълг. троудъ (Супр.). Сродни думи: лит. triūsas м. „работа“ (*treud-s-), гот. usþriutan „притеснявам“ (*us-treud-), старосканд. þraut ж. „изпитание, беда, изкушение“, лат. trūdō „бутам“, ирл. trot „спор“ (*trudno-), алб. tredh „скопявам“ (*treud-), ndrydh „натискам“ (*an-trud-).

Давам/дам си труд

Полагам усилия, старая се да направя нещо.

Сизифов труд

Тежък, но безплоден труд.

Не си струва труда

Не заслужава, излишно е, няма смисъл.

единствено число множествено число
нечленувана труд трудове
членувана труда трудовете
с пълен член трудът —
бройна форма труда
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне труд
  • форми трудъ́т, труда́, мн. тру́дове, (два) тру́да
Източници