трево́га

1. Безпокойство, страх от предстояща опасност; грижа.

Тревога за бъдещето.
Създава ми тревоги.

2. Сигнал и положение при военна опасност или при друга авария.

Бия тревога.
Какво трябва да се прави при въздушна тревога?

Заета от рус. тревога, сродно с укр. тривога, белор. трывога, пол. trwoga. Праслав. *trьvoga без ясна етимология (в бълг. би се очаквало *тървога). В рус. засвидетелствано от 18 в. Вероятно първоначалното значение е „сигнал, повторен три пъти, предупреждаващ за опасност от страна на противника“ (срв. праслав. *trь- „три“, но значението на *voga е неясно)

Бия тревога

Предупреждавам за някаква опасност.

единствено число множествено число
нечленувана тревога тревоги
членувана тревогата тревогите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне тре-во-га
  • форми мн. трево́ги
Източници