па́ника

Краен неудържим страх, ужас; объркване, което обхваща един човек или много хора едновременно.

Не изпадайте в паника.
Без паника!
единствено число множествено число
нечленувана паника паники
членувана паниката паниките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне па-ни-ка
  • форми само ед.
Източник