страх

Силно чувство на безпокойство, съпроводено понякога с треперене на тялото, предизвикано от опасност, заплаха, нещастие; уплаха, боязън.

Ръцете му трепереха от страх.

страхъ старобългарски страх

старобълг. страхъ (Супр.). По всяка вероятност слав. *straxъ < *straksъ е новообразувана (под влиянието на табу?) от глаг. *traskati (за срав. бълг. диал. траскам „плаша“), свързан с трясък. По аналогичен начин е образуван бълг. глагол стряскам < трясък.

Страх ме (те, го, я, ни, ви, ги) е

Страхувам се.

Вземам страха (на някого)

Плаша.

Имам страха

Страхувам се.

единствено число множествено число
нечленувана страх страхове
членувана страха страховете
с пълен член страхът —
бройна форма страха
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне страх
  • форми страхъ́т, страха́, мн. страхове́, (два) стра́ха
Източници