Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Силно чувство на безпокойство, съпроводено понякога с треперене на тялото, предизвикано от опасност, заплаха, нещастие; уплаха, боязън.
Ръцете му трепереха от страх.
страхъ старобългарски страх
старобълг. страхъ (Супр.). По всяка вероятност слав. *straxъ < *straksъ е новообразувана (под влиянието на табу?) от глаг. *traskati (за срав. бълг. диал. траскам „плаша“), свързан с трясък. По аналогичен начин е образуван бълг. глагол стряскам < трясък.
Страхувам се.
Плаша.
Страхувам се.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | страх | страхове |
| членувана | страха | страховете |
| с пълен член | страхът | — |
| бройна форма | страха |
|---|