у́жас

1. (само единствено число) Чувство на силен страх, отвращение или погнуса.

Изпитвам ужас.
Изпадам в ужас при вида на толкова кръв.

2. (само единствено число) Чувство на трагичност, обреченост, безнадежност.

Лъха ужасът на смъртта.

3. Събития, случки, картини, които предизвикват силно чувство на страх, паника.

Такива ужаси ми се случиха при това пътуване.
Бях свидетел на голям ужас.
Филм на ужасите.

оужасъ старобългарски у́жас

ст.-бълг. оужасъ θάμβος, ἔκστασις, ἔκπληξις, τρόπος „изумление, трепет, страх“ (Зогр., Мар., Асем., Супр.), оужѣсъ (Син. пс.), оужасть ἔκστασις, δειλία „изумление, изплашване, ужас, страх“, „чудо“ (Супр.), прѣжасъ φόβος „страх“ (Зах. 12:4). Сродни форми: чеш. žаs „ужас“, úžаs „изумление, ужас“, žasnouti „изумявам се, ужасявам се“, слов. úžаs „изумление, ужас“, žаsnúť, užаsnúť „изумявам се“, пол. żasnąć się, przeżasnąć się „бивам поразен, ужасявам се“, ст.-рус. ужасъ, ужасть „страх, ужас“, рус. ужас; с вторично -х: рус. жах „страх, ужас“, жахать „ужасявам“, укр. жах, ужах „страх, ужас“, ужахнути „плаша“. Праслав *žasъ < *žastь < *gweh1dh-t-is (?) от корена на гад, гадя, срв. и пол. żadzić się „отвращавам се“, żadny „гаден, отвратителен“, словин. žadni „отвратителен, плашещ“, лит. gėda „позор, срам“.

Ужас!

(като междуметие) За израз на страх, удивление.

единствено число множествено число
нечленувана ужас ужаси
членувана ужаса ужасите
с пълен член ужасът —
бройна форма ужаса
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ужас
  • форми мн. у́жаси
Източници