безпоко́йствие

Липса на спокойствие или нарушение на покоя.

Обзема ме безпокойствие.
единствено число множествено число
нечленувана безпокойствие безпокойствия
членувана безпокойствието безпокойствията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне без-по-койс-т-вие
  • форми само ед.
Източник