-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
слу́чай -
1. Нещо, което се е случило; факт, явление.
Досега няма случай на такова жестоко убийство.
Ще ти разкажа един случай с мой познат.
Невороятен случай.
Случай от дейността на политиците.
-
2. (разговорно, само единствено число) Случайност.
Понякога случаят решава всичко.
-
3. Удобен момент, добра възможност.
Не намерих случай да му обясня.
Изпускам случая.
Няма да имам такъв добър случай да се запозная с него.
сълоучeи старобългарски слу́чай
старобълг. сълоучeи συντυχία (Супр.), сърбохърв. случej, словен. slučej. Калкира гр. συντυχία, от συν-, съ- + τυγχάνειν, лоучити „улучвам, попадам“. Заета в рус., укр. случай.
- добър случай
- щастлива случайност
- късмет
При последна възможност.
Ако не стане така.
Ако стане така.
Като резервен вариант; при необходимост.
При всички обстоятелства; каквото и да стане.
По повод на.
Заболяване, което изисква спешна медицинска намеса.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | случай | случаи |
| членувана | случая | случаите |
| с пълен член | случаят | — |
| бройна форма | случая |
|---|