слу́чай

1. Нещо, което се е случило; факт, явление.

Досега няма случай на такова жестоко убийство.
Ще ти разкажа един случай с мой познат.
Невороятен случай.
Случай от дейността на политиците.

2. (разговорно, само единствено число) Случайност.

Понякога случаят решава всичко.

3. Удобен момент, добра възможност.

Не намерих случай да му обясня.
Изпускам случая.
Няма да имам такъв добър случай да се запозная с него.

сълоучeи старобългарски слу́чай

старобълг. сълоучeи συντυχία (Супр.), сърбохърв. случej, словен. slučej. Калкира гр. συντυχία, от συν-, съ- + τυγχάνειν, лоучити „улучвам, попадам“. Заета в рус., укр. случай.

В краен случай

При последна възможност.

В противен случай

Ако не стане така.

В случай на/че

Ако стане така.

За всеки случай

Като резервен вариант; при необходимост.

При всички случаи

При всички обстоятелства; каквото и да стане.

По случай

По повод на.

Спешен случай

Заболяване, което изисква спешна медицинска намеса.

единствено число множествено число
нечленувана случай случаи
членувана случая случаите
с пълен член случаят —
бройна форма случая
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне слу-чай
  • форми случаят, случая, мн. случай, (два) случая
Източници