Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
разговорно
1. (само единствено число) Съдба, сполука, щастие.
Имам късмет.
Нямам капка късмет.
Роден съм с голям късмет.
Опитвам си късмета.
2. (само единствено число) Щастлива случайност.
Имах късмет, че автобусът дойде навреме.
Голям късмет имах — спечелих пари от лотарията.
3. (преносно) Монета или дряново клонче, наречено за нещо добро и сложено в баницата на Нова година.
Баница с късмети.
kusmet турски късме́т
тур. kusmet - щастие, успех (турцизъм)
Имам късмет.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | късмет | късмети |
| членувана | късмета | късметите |
| с пълен член | късметът | — |
| бройна форма | късмета |
|---|