успе́х

1. Постигане на цел; прогрес, сполука.

Успех в бизнеса.
Имам успех.
Нямам успех в любовта.
Успехи в кариерата.

2. Обществено признание, одобрение, прослава.

Филмът има голям успех.
Певицата гастролира с голям успех.
Жъна успехи.

3. Степен на овладяване на знания, изразена в оценки.

Слаб успех.
Висок успех.

4. Сполука, победа, слава.

Той има успехи пред жените.

Книжовна заемка от руски, при старобълг. спѣхъ (Супр.), свързана с рус. спесь „успех“ и лат. spēs, мн. spērēs „очакване, надежда“, лит. spėkas „сила“. Производни форми: успея. Или от старобългарски "ѹспѣхъ"

единствено число множествено число
нечленувана успех успехи
членувана успеха успехите
с пълен член успехът —
бройна форма успеха
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ус-пех
  • форми мн. успе́хи, (два) успе́ха
Източници