Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Постигане на цел; прогрес, сполука.
Успех в бизнеса.
Имам успех.
Нямам успех в любовта.
Успехи в кариерата.
2. Обществено признание, одобрение, прослава.
Филмът има голям успех.
Певицата гастролира с голям успех.
Жъна успехи.
3. Степен на овладяване на знания, изразена в оценки.
Слаб успех.
Висок успех.
4. Сполука, победа, слава.
Той има успехи пред жените.
Книжовна заемка от руски, при старобълг. спѣхъ (Супр.), свързана с рус. спесь „успех“ и лат. spēs, мн. spērēs „очакване, надежда“, лит. spėkas „сила“. Производни форми: успея. Или от старобългарски "ѹспѣхъ"
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | успех | успехи |
| членувана | успеха | успехите |
| с пълен член | успехът | — |
| бройна форма | успеха |
|---|